Как да откажете детето да спи във вашето легло

„Докато кърмех дъщеря си, всички спяхме в едно легло. Съпругът нямаше нищо против, той е много привързан към дъщеря ни. Всички бяха щастливи, с изключение може би на бабата. Тя много се страхуваше, че ще смажем бебето в съня си. За мен беше важно да спя достатъчно всяка вечер и не виждах друг вариант освен съвместния сън.
На 1,5 години дъщеря ми, за моя изненада, съвсем безболезнено започна да спи в отделно легло. Имаме ритуал: всяка вечер тя се къпе, след това говорим малко в стаята ѝ, четем, пея приспивна песен, тя заспива ...
Проблемите започнаха не отдавна, когато съпругът ми започна да пътува в командировки. Дъщеря ми започна да се буди през нощта: мърмори нещо, скача, понякога плаче, тича при мен и остава в леглото ми до сутринта. Ако изчакам да заспи и я преместя в детска стая, тя се връща обратно и това се повтаря до три-четири пъти на вечер. Как да се оправя с всичко това“ , пита разтревожена майка. 
Ето отговора на специалист.

Съвместният сън е много удобен

Постоянният контакт с майката дава на бебето усещане за сигурност и спокойствие. А на младата майка ѝ дава възможност да спи достатъчно. И дори да не кърми, този близък телесен контакт е от съществено значение за формирането на тясна връзка с бебето. Така че някои психолози и педиатри съветват да не прехвърляте детето в отделно легло до една година, а понякога и до три години.
Стандартна рецепта срещу „нощните посещения“ в леглото на родителите няма, а продължителността на борбата за спокоен сън зависи не само от вашето постоянство, но и от темперамента и здравето на детето. От значени са и броят на децата в семейството, както и отношението на другите възрастни към проблема.

Противниците на съвместния сън обикновено говорят за:

- възможността за случайно задушаване на бебето;

- нарушение на нормалния брачен живот на бащата и майката;

- по-повърхностен и неспокоен сън на родителите и невъзможност за пълно отпускане и възстановяване;

- формирането у детето на необходимостта от постоянно присъствие на възрастни.

Младите майки най-често се плашат, че няма да успеят да откажат детето от съвместен. И че ще са принудени за правят „една крачка напред, две назад“. 
В това семейство сякаш всичко се случва в идеалния вариант - родителите са дали на детето възможност да спи отделно, когато самото то вътрешно е било готово за това. На щастливият сценарий е до тук. И в това няма нищо изненадващо.
Нарушенията на съня и „нощните посещения“ в леглото на майката най-често се свързват с промени в семейния живот: преместване, раждане на брат или сестра, пристигането на гости, сериозна кавга между родителите ...

За детето командировката на татко също може да бъде голям стрес. Най-вероятно състоянието на майката също се е променило и детето е реагирало на това.
Момиченцето подсъзнателно чувства, че атмосферата в къщата е станала неспокойна и се опитва да възстанови предишната ситуация с помощта на регресивно поведение. Спомня си как преди, когато са спели в едно общо легло, "всички са били щастливи“ . Като се връща в леглото на родителите си, то иска да утеши себе си - и майка си.
Ако не искате да се върнете към практиката на съвместния сън, ще трябва да сте упорити. Обяснете, че мястото във вашето легло е на татко, а нейното място е в нейното детско креватче. Вечерта се разделяте, но на сутринта ще се срещнете отново.
Можете да говорите с дъщеря си за отсъствието на татко и за чувствата, които изпитвате.
Не е нужно да криете истината, за да предпазите детето. В такава ситуация е много по-важно да разграничите собствените си чувства от тези на дъщеря си, за да сте сигурни, че тя не „смесва“ настроението си с вашето.

Фокусирайте се върху емоциите на дъщеря си. Оставете я да ги изрази в танц, рисуване, моделиране.
Има различни начини да споделите за вътрешното си състояние. И няма нищо лошо, ако дъщеря ви разбере, че възрастните също могат да копнеят без любим човек, да му липсват, да чакат.

Снимка: Getty

Доказано в практиката
Този метод „работи“ особено добре с татко, но защо и мама да не пробва.
Основното е без да включвате светлината и без да задавате въпроси на детето, да го заведете до гърнето или до тоалетната (често децата се събуждат, защото искат да отидат до тоалетната). Важно е да не казвате нищо и да не правите резки движения.
Не включвайте светлината, за да не го разбудите напълно. След това го сложете в креватчето, завийте го и го целунете. Много вероятно е да заспи отново. Ако се разплаче, седнете до него и изчакайте да заспи.
Може да се наложи да повтаряте тази процедура няколко пъти на вечер в продължение на седмица или две. Всеки път, когато оставате в детската стая, отдалечавайте стола си по малко и сядайте все по-далеч от креватчето му. Ако детето иска да провери дали сте тук, издайте звук, но не говорете.

Мона Веселинова